Усмихнах и се с най-очарователната си усмивка и си поех дъх да заговоря, но преди да

успея да изрека и една дума, Фелуриан се наведе и ме целуна по устата. Устните и бяха

топли и меки като кадифе. Езикът и докосна моя и тя игриво ухапа долната ми устна.

Когато отдръпна устните си от моите, аз дишах тежко, а сърцето ми препускаше

лудешки. Тъмните и очи ме погледнаха с нежна доброта. Тя погали бузата ми толкова леко,

сякаш ме докосваше цвете.

— сладка моя любов — каза тя, — ако отново ме попиташ за седемте на това място, ще

те изгоня от тук, независимо дали ще ме попиташ грубо или нежно, направо или заобиколно.

ако ме попиташ, ще те бия с бич, направен от пръчки на калина и змии. ще вървя след теб,

докато се влачиш окървавен и плачещ, и няма да спра, докато не умреш или не избягаш от

Фае.

Тя не отклони поглед от мен, докато говореше. И макар че я гледах през цялото време и

не бях видял очите и да се променят, те вече не бяха изпълнени с обожание. Бяха мрачни

като буреносни облаци и твърди като лед.

— не се шегувам — добави тя. — кълна се в моето цвете и във вечно движещата се луна.

кълна се в солта, в камъка и в небето. кълна се в звука на собственото си име, като се смея и

пея. — Тя ме целуна отново, допирайки нежно устните си до моите. — кълна се, че ще го

направя.

С това разговорът приключи. Може и да съм глупав, но не съм чак толкова глупав.

* * *

Фелуриан с готовност говореше за царството Фае. И много от нейните истории описваха

подробно капризната политика на фаенските дворове — Таин Маел, Даендан и Двора на

прещипа. Беше ми трудно да следя тези истории, тъй като не знаех нищо за различните

фракции, които участваха в тях, нито пък за мрежата от съюзи, фалшиви приятелства, добре

известни тайни и стари вражди, които стояха в основата на обществото на Фае.

Нещата се усложняваха допълнително от факта, че Фелуриан просто приемаше за

даденост, че разбирам някои неща. Например ако започна да ви разказвам някоя история,

няма да седна да ви обяснявам, че повечето лихвари са сийлдиш или че най-старият кралски

род е този на Модеган. Кой не знае тези неща?

По същия начин и Фелуриан пропускаше някои подробности в историите си. Да речем,

кой не знае, че Дворът на прещипа се е намесил в беренталтата между Маел и Къщата на

изяществото? И защо това беше толкова важно? Ами, разбира се, защото води до това, че

членовете на Двора на прещипа презират онези, които са от дневната страна на нещата. А

какво беше „беренталта“? Вид танц. И защо този танц беше толкова важен? След няколко

такива въпроса Фелуриан присвиваше очи. Бързо научих, че е по-добре да я слушам тихо и

неразбиращо, отколкото да се опитвам да измъкна от нея всяка подробност и да рискувам да

я раздразня.

И все пак научих някои неща от тези истории — хиляда малки, разпръснати факти за

Фае. Имената на дворовете, древните битки и прочутите личности. Научих, че никога не

трябва да гледаш някой от тианите едновременно с двете си очи и че ако дадеш само един

плод синас на беладарите, това се счита за ужасна обида.

Може би си мислите, че тези хиляди факти са ми помогнали да разбера Фае. Че някак си

съм успял да ги напасна като части от главоблъсканица и съм открил същността на нещата.

В края на краищата хиляда факти са доста информация…

Но не беше така. Хиляда може да изглежда голямо число, но на небето има повече звезди

и въпреки това те не образуват карта или стенопис. Единственото, което знаех със

сигурност, след като чух историите на Фелуриан, бе, че нямах никакво желание да си имам

работа дори и с най-гостоприемния фаенски двор. С моя късмет щях да подсвирна, като

минавам под някоя върба, и така да обидя бръснаря на бога или нещо подобно.

От тези истории научих едно нещо — фае не са като нас. Човек много лесно може да

забрави това, защото много от тях приличат на нас. Говорят езика ни. Имат две очи. Имат

ръце и устните им се движат по подобен начин, когато се усмихват. Но това е така само

привидно. Ние не сме еднакви.

Чувал съм някои хора да казват, че хората и фае се различават както кучетата и вълците.