123.

Въртящият се лист

На следващата сутрин Вашет дойде да ме вземе точно когато довършвах закуската си.

— Хайде — подкани ме тя, — Карсерет цяла нощ се е молила да има буря, но вместо

това само подухва.

Не знаех какво има предвид тя, но нямах и желание да питам. Върнах дървената си чиния

и когато се обърнах, видях Пенте с малко жълтеникаво натъртване върху челюстта.

Тя не каза нищо, а само стисна ръцете ми, открито изразявайки подкрепата си. След това

ме прегърна силно. С изненада установих, че главата и стига едва до гърдите ми. Бях

забравил колко е дребна. Столовата бе дори по-тиха от обикновено и макар никой да не ме

зяпаше откровено, всички ме наблюдаваха.

Вашет ме поведе към малкия парк, където се бяхме срещнали за пръв път, и двамата

започнахме обичайното си разтягане за гъвкавост. Познатите движения ме успокоиха и

трескавата ми тревожност утихна до смътно безпокойство. Когато свършихме, Вашет ме

отведе в скритата долина на дървото меч. Не бих изненадан. Къде ли другаде можеше да се

проведе изпитът?

Имаше десетина души, които стояха на групички в полето около дървото. Повечето от тях

бяха облечени в червени наемнически дрехи, но видях и трима, облечени в по-светли дрехи.

Предположих, че са важни членове на общността или може би пенсионирани наемници,

които все още принадлежат към училището.

Вашет посочи дървото. В началото помислих, че ми обръща внимание на движението му.

Както тя спомена, денят беше доста ветровит и клоните се люлееха лудешки във въздуха.

Тогава забелязах проблясък на метал върху ствола му. Когато погледнах по-внимателно,

забелязах, че към дънера е привързан меч.

Сетих се как Селийн танцуваше между острите листа, за да плесне ствола на дървото.

Разбира се.

— Около основата на дървото има няколко предмета — обясни Вашет. — Твоето

изпитание е да отидеш дотам, да избереш един и да го донесеш.

— Това ли е изпитанието? — попитах аз и гласът ми прозвуча малко по-остро, отколкото

исках. — Защо не ми каза?

— Защо не ме попита? — сухо отвърна тя, след което нежно ме хвана за ръката и добави:

— Щях да го направя. Накрая. Но ако ти бях казала твърде рано, щеше да опиташ да го

направиш и щеше да се нараниш.

— Е, тогава значи трябва да благодаря на бога, че сме го запазили за днес — заядох се аз

и после въздъхнах. Смирено извинение. — Какво ще стане, ако вляза там и бъда нарязан на

парчета?

— Порязванията са почти сигурни — обясни тя и дръпна яката на ризата си, за да

разкрие два познати бледи и тънки белега върху рамото и. — Въпросът е колко ще са те,

къде ще се намират и как ще се държиш ти. — Тя дръпна яката си обратно. — Порязванията

от листата не са дълбоки, но пази лицето и врата си — местата, където кръвоносните съдове

и сухожилията са близо до кожата. Порязвания по гърдите и ръцете могат лесно да бъдат

излекувани, но с отрязаното ухо не е така.

Наблюдавах как вятърът подхвана клоните на дървото и те започнаха да вършеят бясно.

— А какво пречи човек да пропълзи на лакти и колене до там?

— Гордостта — отвърна тя и очите и огледаха лицето ми. — Ще бъдеш ли запомнен като

човека, който е пълзял по време на своето изпитание?

Кимнах разбиращо. Това се отнасяше особено силно за мен. Като варварин имах двойно

повече основания да се докажа.

Отново погледнах дървото. Разстоянието от краищата на биещите клони до ствола беше

десетина метра. Спомних си за белезите, които бях видял по тялото на Темпи и по лицето на

Карсерет.

— Значи това е проверка на самообладанието — казах аз. — Изпитание на гордостта.

— Това е изпитание на много неща — обясни Вашет. — Поведението ти е от голямо

значение. Можеш да вдигнеш ръце над лицето си и да се втурнеш напред. В крайна сметка

най-бързият път е правата линия. Но какво ще покаже това за теб? Дали си бик, който

атакува сляпо напред? Животно, в което няма финес и грациозност? — Тя поклати глава и се

намръщи. — Очаквам нещо повече от мой ученик.