небето вече беше притъмняло. Отидох право в стаята си и затворих вратата зад гърба си.

Вътре изпразних съдържанието на джобовете си върху леглото. Някои от нещата бях

купил, а други откраднал — две хубави свещи от пчелен восък, дълго парче крехка стомана

от лошо изкован меч, макара кървавочервен конец, малко запушено шише с вода от баните.

Стиснах шишето здраво в юмрука си. Повечето хора не разбират колко много топлина

съдържа водата. Затова и е нужно толкова време, за да заври. Въпреки че горещият басейн,

от който я бях взел, се намираше на близо километър разстояние, онова, което държах в

ръката си, бе по-полезно за един симпатист от нажежен въглен. В тази вода имаше огън.

Сетих се за Пенте и изпитах известно разкаяние. След това взех една свещ и започнах да

я въртя в ръце и да я затоплям с кожата си. Накарах восъка да омекне и се захванах да

оформям кукла от него.

Седях в стаята си, изпълнен с мрачни мисли, докато и последната светлина в небето не

угасна. Огледах инструментите, които бях насъбрал, и изпитах дълбоко вътрешно усещане,

че понякога ситуацията става толкова объркана, че думите са безполезни. Какъв друг избор

ми оставаше сега, когато думите ме бяха подвели?

Какво остава на всеки от нас, когато думите ни подведат?

121.

Когато думите са безполезни

Беше доста късно през нощта, когато приближих къщата на Вашет, но през прозореца и

проблясваше светлина на свещ. Не се съмнявах, че би ме убила или осакатила за доброто на

Адемре, но тя беше преди всичко предпазлива. Преди това цяла нощ щеше да обмисля как да

постъпи.

Когато тихо почуках на вратата и, ръцете ми бяха празни. Малко след това тя отвори. Все

още бе облечена в червените си наемнически дрехи, но беше махнала по-голямата част от

копринените връзки, които ги пристягаха към тялото и. Очите и бяха уморени.

Щом ме видя, стисна устни и аз знаех, че ако заговоря, ще откаже да ме слуша. Затова

направих жест за настойчива молба и отстъпих извън светлината и назад към мрака.

Дотогава вече я бях опознал достатъчно добре, за да съм сигурен, че ще прояви любопитство.

Когато отстъпих, тя присви подозрително очи, но след миг колебание ме последва. Не взе

меча със себе си.

Нощта беше ясна и лунният сърп осветяваше пътя ни. Поведох я нагоре по хълмовете,

далеч от училището, далеч от разхвърляните къщи и магазини на Хаерт.

Вървяхме близо два километра, преди да стигнем до мястото, което бях избрал. Малка

горичка, където една висока камара щеше да попречи какъвто и да е шум да достигне

обратно до спящия град.

Лунната светлина се процеждаше през дърветата и разкриваше тъмните очертания на

малко празно пространство, закътано между камъните. Там имаше две дървени пейки.

Хванах нежно ръката на Вашет и я отведох да седне на едната.

С бавни движения се пресегнах към дълбоката, защитена от вятъра сянка на близкото

дърво и взех своя шаед. Внимателно го окачих върху един нисък клон, така че да увисне

между двама ни като тъмна завеса.

След това седнах на другата пейка и се наведох към закопчалките на калъфа на лютнята.

Докато ги щраках, инструментът издаваше хармонично звънтене, сякаш нетърпелив да се

освободи.

Извадих го и засвирих тихо.

Бях пъхнал парче плат в корпуса на лютнята, за да смекча звука, тъй като не исках да се

разнесе над скалистите хълмове. Освен това бях оплел малко от червения конец между

струните — донякъде, за да не звънтят твърде силно, и донякъде в отчаяна надежда, че той

може да ми донесе късмет.

Започнах с „В селската ковачница“. Не пеех, защото се безпокоях, че Вашет ще се обиди,

ако отида твърде далеч. Но дори и без думи тази песен е като ридание. Това е музика, която

разказва за празни стаи, студено легло и загубата на любовта.

Без да правя пауза, продължих с „Теменужката чака да и дойде времето“, а след това и с

„Вятърът духа на запад, към дома“. Последната песен беше любимата на майка ми и аз

заплаках.

След това изсвирих песента, която се крие в центъра на моята същност — онази

безсловесна музика, която е спотаена в тайните места на сърцето ми. Изсвирих я

внимателно, като бавно и тихо дърпах струните в тъмното мъртвило на нощта. Иска ми се да