— Ти си сляп пияница. Това е просто вятърът.

— Тази вечер няма вятър. Само се движи. Погледни отново!

Разбира се, ставаше дума за моя шаед. Вече няколко души забелязаха как леко се издува

от вятър, какъвто нямаше. Помислих си, че ефектът е доста впечатляващ, но съдейки по

широко отворените очи на хората наоколо, ми стана ясно, че това доста ги е разтревожило.

Един-двама неспокойно дръпнаха столовете си встрани от мен.

Очите на Пени бяха втренчени в леко помръдващия шаед и тя се приближи и застана

пред мен.

— Какво е това? — попита тя с глас, в който имаше само лека нотка на страх.

— Нищо, за което да се безпокоиш — непринудено отвърнах аз и изпънах част от шаеда,

за да го огледа. — Това е моето наметало сянка. Фелуриан ми го направи.

Цигуларят издаде звук на отвращение.

Пени го стрелна с поглед и колебливо докосна наметалото ми с ръка.

— Меко е — прошепна тя и вдигна поглед към мен.

Когато очите ни се срещнаха, тя за момент изглеждаше изненадана, а после възкликна:

— Ти си момчето на Лоси!

Преди да успея да я попитам какво има предвид, чух друг женски глас да казва:

— Какво?

Обърнах се и видях, че към нас се приближава червенокосата сервитьорка. Същата, която

ме беше поставила в толкова неудобно положение при първото ни посещение в „За няколко

пенита“.

Пени кимна към мен.

— Това е младото, страстно момче от преди три цикъла! Спомняш ли си, че ми го

показа? Не го познах с брадата.

Лоси застана пред мен. Яркочервените и къдрици падаха върху голата светла кожа на

раменете и. Опасните и зелени очи огледаха шаеда и се насочиха нагоре към лицето ми.

— Наистина е той — каза тя на Пени, — независимо дали е с брада, или не.

Тя пристъпи още една крачка напред и почти се притисна в мен.

— Момчетата носят бради и се надяват, че това ще ги направи мъже.

Светлите и изумрудени очи се втренчиха самоуверено в моите, сякаш очакваха да се

изчервя и да започна да се държа непохватно, както бях направил предишния път.

Помислих си за всичко, което бях научил в ръцете на Фелуриан, и се почувствах странно,

в мен отново се надигна онзи лудешки смях. Потиснах го, доколкото можах, но чувствах как

все още трепти в мен, когато я погледнах в очите и и се усмихнах.

Лоси стреснато отстъпи назад и бледата и кожа стана аленочервена.

Пени протегна ръка, за да и помогне да запази равновесие.

— За бога, момиче! Какво ти става?

Лоси с мъка откъсна поглед от мен.

— Погледни го, Пени, погледни го наистина. Той прилича на фае. Погледни в очите му.

Пени погледна лицето ми с любопитство, след това и тя леко се изчерви и скръсти ръце

пред гърдите си, сякаш я бях видял гола.

— Милостиви боже! — задъхано възкликна тя. — Тогава значи всичко това е вярно.

Нали?

— Всяка дума — отвърнах аз.

— Как успя да избягаш от нея? — попита Пени.

— О, хайде стига, Пени! — невярващо извика цигуларят. — Нали не се хващаш на

историята на това пале?

— Мъжът, който познава жените, изглежда по определен начин, Бен Крайтън — обърна

се разпалено към него Лоси. — Не че ти имаш някаква представа от това. Когато той беше

тук преди няколко цикъла, харесах лицето му и реших да го подкача. Но щом се опитах да го

задявам… — Тя не довърши, сякаш търсеше подходящите думи.

— Това си го спомням — обади се един мъж от бара. — Беше доста забавно. Мислех, че

той ще се напикае от страх. Не успя да и каже и дума.

— И какво толкова — може след това да си е намерил някоя фермерска дъщеря — сви

рамене цигуларят. — Не искам да кажа…

— Млъкни, Бен — прекъсна го Пени с тих, но властен глас. — Брадата не е единствената

промяна в него. — Очите и огледаха лицето ми. — Господи, ама ти си права, момиче! Той

наистина прилича на фае! — Цигуларят се готвеше отново да каже нещо, но Пени го стрелна

с пронизващ поглед. — Млъкни или са махай оттук! Не искам никакви свади тази нощ.

Цигуларят огледа помещението и разбра, че нещата се бяха обърнали срещу него. Той

почервеня и излезе навън с намръщено лице.

Лоси отново се приближи до мен и отметна косата си назад.

— Наистина ли е толкова красива, колкото казват? — Тя гордо вирна брадичка. — По-