красива от мен?

Поколебах се, след това меко отвърнах:

— Тя е Фелуриан, най-красивата от всички. — Протегнах ръка и докоснах врата и на

мястото, където къдравата и червена коса се спускаше надолу, след това се наведох и

прошепнах седем думи в ухото и: — Но въпреки това и липсва твоят огън.

И тя ме обикна заради тези седем думи, а гордостта и бе спасена.

— Как успя да се измъкнеш? — попита Пени.

Огледах стаята и видях, че вниманието на всички е насочено към мен. Необузданият смях

на фае отново ме изпълни отвътре. Усмихнах се лениво. Шаедът ми се изду.

Тогава застанах отпред, седнах на плочата пред камината и им разказах своята история.

По-скоро им разказах някаква история. Ако им бях разказал цялата истина, те нямаше да

повярват. Нямаше да повярват, че Фелуриан ме е пуснала, защото използвах песента за нея

като залог. Това просто не се връзваше с класическите истории за нея.

Онова, което им разказах, беше по-близо до историята, която очакваха да чуят. В тази

история преследвах Фелуриан във Фае. Телата ни се преплитаха едно в друго на нейната

сумрачна поляна. След това, докато си почивахме, и свирех музика, която беше достатъчно

приятна, за да я накара да се смее, достатъчно мрачна, за да я уплаши, и достатъчно нежна,

за да я разплаче.

Но когато се опитвах да си тръгна от Фае, тя не ме пускаше. Беше твърде влюбена в

моя… талант.

Предполагам, че не бях особено сдържан. Намекнах доста силно, че Фелуриан ме ценеше

високо като любовник. Знам, че нямам друго извинение за това си поведение освен факта, че

тогава бях шестнайсетгодишен младеж, горд от наскоро придобитите си умения, на когото

не му беше чуждо малко самохвалство.

Казах им как Фелуриан се е опитала да ме хване в клопка във Фае и как сме се борили с

магия. За тази част заех малко от историята на Таборлин Великия. Разбира се, имаше огън и

светкавици.

Накрая бях победил Фелуриан, но бях пощадил живота и. От благодарност тя ми бе

ушила магическо наметало, беше ме научила на тайни магии и ми беше подарила сребърен

лист в знак на благоразположението и към мен. Разбира се, листът беше чиста измислица.

Но историята нямаше да звучи както трябва, ако тя не ми беше дала три подаръка.

Като цяло историята беше добра. И дори и да не беше напълно вярна… все пак в нея

имаше и известна истина. В своя защита ще кажа, че можеше да се отърва изцяло от

истината и да разкажа много по-добра история. Лъжите са по-прости и в повечето случаи са

и по-смислени.

Лоси ме наблюдаваше през цялото време и, изглежда, приемаше цялата история като

някакво предизвикателство към уменията на смъртните жени. Когато историята свърши, тя

изяви претенциите си към мен и ме отведе в малката си стая на най-горния етаж на „За

няколко пенита“.

В онази нощ почти не успях да мигна и Лоси май се доближи много повече до това да ме

убие от изтощение, отколкото някога го бе правила Фелуриан. Тя беше възхитителна

партньорка, точно толкова прекрасна колкото и Фелуриан.

Чувам ви да питате как е възможно това? Как която и да е смъртна жена би могла да се

сравнява с Фелуриан?

По-лесно е да го разберете, ако мислите за това като за музика. Понякога мъжът се

наслаждава на някоя симфония. А друг път някоя обикновена жига му допада повече.

Същото се отнася и до правенето на любов. Един вид любене е подходящ за меките

възглавници на някоя горска поляна, а друг е съвсем естествен за омачканите чаршафи на

тесните легла по горните етажи на странноприемниците. Всяка жена е като инструмент,

който очаква някой да го изучи, да го обича и да свири добре на него, за да може най-сетне

да създаде своята собствена музика.

Някои могат да се почувстват обидени от такова сравнение, защото не разбират какво

означава музиката за един член на трупа. Може да си помислят, че така унижавам жените.

Да ме сметнат за безчувствен, груб и недодялан.

Но тези хора не разбират любовта, музиката, нито мен самия.

108.

Бърз