Вход/Регистрация
Патрик Ротфус Хроника на кралския убиец 2 Страхът на мъдреца 2
вернуться

Ротфус Патрик

Шрифт:

яли от него!

— Муриелът във Фае ли беше?

— не — намръщи се Фелуриан. — вече ти казах. това беше преди. тогава имаше само

едно небе, една луна, един свят и в него беше муриелът и онзи плод, а аз самата го ядях в

тъмното и очите ми блестяха в мрака.

— Колко отдавна е било това?

— отдавна — леко сви рамене тя.

Отдавна. По-отдавна от всяка историческа книга, която някога бях виждал или дори за

която бях чувал. В Архива имаше копия на калуптенианските истории, които стигаха до две

хилядолетия назад във времето и в никоя от тях не се споменаваше абсолютно нищо за

нещата, за които говореше Фелуриан.

— Прости ми за прекъсването — рекох аз възможно най-учтиво и се поклоних,

доколкото можех, без да потъна изцяло под водата.

Умилостивена, тя продължи:

— плодът беше само първото от чудесата — като несигурните крачки на прохождащо

дете. те станаха по-самоуверени, смели и необуздани. старите знаещи им казваха да спрат,

но оформящите отказаха. знаещите се караха с оформящите, бореха се с тях и им пречеха.

спореха, че не трябва да съществува такава власт. — Очите и светнаха и тя въздъхна. — но, о,

какви неща направиха оформящите!

И това го казваше жена, която ми шиеше наметало от сенки. Не можех дори да

предположа какви са тези неща, които предизвикват възхищението и.

— Какво направиха?

Фелуриан махна с ръка около нас.

— Дърветата? — попитах аз, изпълнен с благоговение.

Тя се засмя на тона ми.

— не. фаенското царство. — Разтвори широко ръце. — създадено според техните

желания. най-великият от тях го съши от цяло парче тъкан — място, където те можеха да

правят каквото пожелаят. и накрая всеки оформящ направи по една звезда, за да запълни

новото им и празно небе. — Фелуриан ми се усмихна. — тогава вече имаше два свята, две

небеса, две поредици от звезди и съзвездия — тя вдигна гладкия камък, — но луната беше

само една. тя беше кръгла и се бе настанила удобно в небето на смъртните. — Усмивката и

угасна. — но един оформящ беше по-велик от останалите. за него създаването на звезда не

беше достатъчно. той простря волята си през света и издърпа луната от нейния дом.

Фелуриан вдигна гладкия камък към небето и внимателно затвори едното си око.

Наклони глава, сякаш се опитваше да нагоди извивката на камъка към празното

пространство между краищата на лунния сърп над главите ни.

— това беше последната капка. старите знаещи осъзнаха, че никакви думи не могат да

накарат оформящите да спрат. — Ръката и отново се спусна във водата. — той открадна

луната и това сложи началото на войната.

— Кой е този „той“? — попитах аз.

Устните и се извиха в лека усмивка. И тя отново избуха като бухал: „хау? хау?“

— От някой от фаенските дворове ли беше? — внимателно я подканих аз.

Фелуриан поклати глава, развеселена.

— не. както казах, това беше преди фае, а той беше първият и най-великият от

оформящите.

— Как се казваше?

— няма да изричам имена тук — поклати глава тя. — няма да говоря за него, макар да е

затворен зад каменни врати.

Преди да успея да задам още въпроси, Фелуриан хвана ръката ми и отново пъхна камъка

между дланите ни.

— този оформящ на мрака протегнал се към черното небе и луната издърпал със своите

ръце. но така и не успял да я накара да остане и сега тя се колебае между света на смъртните

и тоз на фае. — Тя ме погледна с тържествено изражение, каквото рядко се виждаше на

лицето и. — е, сега имаш своята история, кой и как. но последната тайна трябва да чуеш пак.

и въпреки бухалския ти вид — тя сведе преплетените ни ръце до повърхността на водата —

това е частта, която трябва да имаш предвид. — Очите на Фелуриан изглеждаха черни на

слабата светлина. — нашите два свята дърпат си луната като дете, което не може родителя

си да избере. никой не я пуска. — Тя отстъпи назад и ние се отдалечихме един от друг,

доколкото бе възможно, като продължавахме да стискаме камъка между дланите си. — и тя

разкъсана е, наполовина в твоето небе. Така ти виждаш колко далеч са нашите светове. — Тя

  • Читать дальше
  • 1
  • ...
  • 94
  • 95
  • 96
  • 97
  • 98
  • 99
  • 100
  • 101
  • 102
  • 103
  • 104
  • ...

Ебукер (ebooker) – онлайн-библиотека на русском языке. Книги доступны онлайн, без утомительной регистрации. Огромный выбор и удобный дизайн, позволяющий читать без проблем. Добавляйте сайт в закладки! Все произведения загружаются пользователями: если считаете, что ваши авторские права нарушены – используйте форму обратной связи.

Полезные ссылки

  • Моя полка

Контакты

  • chitat.ebooker@gmail.com

Подпишитесь на рассылку: